Разбери

Инсулинов индекс

Колко инсулин отделя тялото след дадена храна — и защо това число е полезно за изследователи, но подвеждащо, ако го използваме като списък с „добри“ и „лоши“ храни.

Какво е инсулиновият индекс?

Инсулиновият индекс (на англ. Food Insulin Index, FII) показва колко инсулин отделя организмът на здрав човек през първите 2 часа след храна, сравнено с референтна храна. Методът е предложен от изследователи от Университета в Сидни (Holt, Brand-Miller и Petocz, 1997).

Ключовата подробност е, че всички храни се тестват в порции с еднаква енергия — 1000 kJ (≈239 kcal), а не с еднакво количество въглехидрати. Така могат да се сравняват и храни почти без въглехидрати — месо, риба, яйца, сирене. Референтната храна е бял хляб със стойност 100.

Пример: индекс 50 означава, че порция от 239 kcal от тази храна е предизвикала средно около половината от инсулиновия отговор на 239 kcal бял хляб при същите хора.

По какво се различава от гликемичния индекс?

Гликемичен индекс (ГИ)

  • Измерва кръвната захар (глюкоза).
  • Порция с 50 г усвоими въглехидрати.
  • Референция: глюкоза = 100 (или бял хляб).
  • Не може да се измери за храни без въглехидрати.
  • Хиляди тествани храни, стандартизиран метод (ISO 26642).

Инсулинов индекс (ИИ)

  • Измерва инсулина в кръвта.
  • Порция с 1000 kJ енергия, независимо от състава.
  • Референция: бял хляб = 100.
  • Може да се измери за всяка храна, вкл. месо и мазнини.
  • Публикувани данни само за около 100–150 храни, по-малко стандартизиран.

Двата индекса често вървят заедно, но не винаги. В изследването на Holt корелацията между глюкозния и инсулиновия отговор е силна, но кисело мляко с плодове например има умерен гликемичен, но висок инсулинов отговор (115), а говеждото — почти никакъв гликемичен, но умерен инсулинов отговор (51). Затова ГИ не може да се използва за изчисляване на инсулиновия индекс и обратно.

Защо еднакво количество въглехидрати дава различен инсулинов отговор?

В изследването на Holt порцията сварени картофи и порцията бяла паста съдържат почти еднакво въглехидрати (~49 г), но инсулиновият им индекс е съответно 121 и 40. Причините са няколко:

  • Структура на нишестето. Пастата има плътна белтъчна матрица, която забавя достъпа на ензимите до нишестето. Сварените картофи имат силно желатинизирано нишесте, което се смила бързо.
  • Скорост на изпразване на стомаха. Течности, фибри, мазнини и киселинност я променят.
  • Вид на захарите. Фруктозата почти не вдига кръвната захар, за разлика от глюкозата.
  • Обработка. Смилане, пухкане (при зърнените закуски), варене и охлаждане променят усвояването.
  • Останалите хранителни вещества. Белтъците и някои мазнини сами по себе си стимулират отделянето на инсулин, а мазнините могат и да забавят усвояването.

Защо храните, богати на белтък, също стимулират инсулина?

Инсулинът не е само „хормонът на захарта“. Някои аминокиселини (напр. левцин, аргинин, лизин) директно стимулират бета-клетките на панкреаса. Храненето освобождава и чревни хормони (инкретини като GLP-1 и GIP), които усилват отделянето на инсулин.

Затова в данните телешкото (51) и бялата риба (59) имат ясен инсулинов отговор, въпреки че нямат въглехидрати. При протеиновите храни организмът отделя едновременно и глюкагон, който предпазва от спадане на кръвната захар. Този инсулин помага на мускулите да усвояват аминокиселини — част от нормалното възстановяване след тренировка.

Защо инсулиновият индекс не е класация „здравословно/нездравословно“?

  • Инсулинът е нормален и необходим хормон. Покачването му след хранене е здравословна реакция, а не вреда. Проблемът при инсулинова резистентност е хроничният отговор, а не отделното хранене.
  • Порцията не отговаря на реалността. 1000 kJ са 435 г ябълки, но само 38 г фъстъци. В реален живот ядем съвсем различни количества.
  • Индексът не казва нищо за хранителната стойност. Плодовото кисело мляко (115) дава белтък и калций. Фъстъците (20) са много калорични. Желираните бонбони (160) и лещата (58) се различават по далеч повече от инсулина.
  • Храните рядко се ядат самостоятелно. При смесени ястия отговорът зависи от цялата комбинация (Bao et al., 2009).
  • Индивидуалната вариация е голяма. Грешката на средните стойности (±) често е 10–20 единици.

Инсулиновият индекс е полезен като изследователски инструмент — например при планиране на инсулинови дози при диабет тип 1 под лекарско наблюдение. За повечето хора общият калориен прием, качеството на храната, фибрите, белтъкът и физическата активност имат много по-голямо значение.

Ограничения на данните

  • Изследванията са проведени със здрави, млади хора с нормално тегло (10–13 души на храна). При хора с инсулинова резистентност или диабет отговорът е различен.
  • Тествани са конкретни продукти (предимно австралийски марки от 90-те и 2000-те). Твоят хляб или зърнена закуска може да се различава.
  • Публикуваните стойности са ограничен брой. Затова в базата данни пише „Няма надеждни данни“ за храни, които не са тествани. Не изчисляваме стойности от ГИ и не показваме оценки.
  • Смесваме само стойности на една и съща скала (бял хляб = 100, 1000 kJ). Когато за една храна има различни измервания, показваме всички и отбелязваме разминаването.
Данни

Инсулинов индекс на често срещани храни

Само измерени стойности от рецензирани изследвания. Всички порции са по 1000 kJ (≈239 kcal); стойностите в колоните „kcal“, „Въгл.“ и „Белтък“ са за тестваната порция.

СкалаБял хляб = 100
Отговор спрямо 239 kcal бял хляб
Под 50По-малък от половината
напр. яйца, фъстъци, паста
50–100Сравним или по-малък
повечето плодове, ориз, месо
Над 100По-голям от белия хляб
напр. картофи, кисело мляко с плодове

Групите на стойностите описват размера на инсулиновия отговор, не колко полезна е храната. ± е стандартната грешка на средната стойност. „Глюкозен отговор“ е от същото изследване (бял хляб = 100) — различен е от ГИ по скалата с глюкоза.

Порция (1000 kJ) kcal Източник

Източници

    Хранителните стойности в базата данни с храни са от USDA FoodData Central. Информацията е с образователна цел и не замества съвет от лекар или регистриран диетолог.